Условия за доставка Incoterms®

Incoterms® са разработени като набор от норми за международни доставки, които гарантират безпроблемното протичане на международната търговия. Те често се използват под формата на абревиатури, като FOB или CIF, и понякога могат да доведат до недоразумения между бизнес партньорите. Следвайте насоките на нашите експерти в спедицията и се погрижете актуалните Incoterms® винаги да работят във ваша полза.

Incoterms® определят правата и задълженията на страните по договор за продажба по отношение на доставката на стоки от продавача до купувача. Те определят обща рамка за това как и от кого е организиран транспортът, кой носи съответните рискове и кой отговаря за сигурността на пратката и спазването на митническите изисквания.

Incoterms® винаги имат една и съща структура – трибуквен акроним и местоположение. Местоположението е важно, защото показва къде транспортните разходи се прехвърлят от продавача на купувача. Въпреки това при различните Incoterm означения местоположението може да има различно значение и да не показва къде се прехвърлят рисковете, нито да дава информация къде и от кого трябва да се осигури застраховка за транспорта.

Актуалните Incoterms® 2020 включват 11 условия. Четири от тях са специално предназначени за морски транспорт, тъй като се прилагат изключително за морски и вътрешно-териториален воден транспорт; останалите седем са приложими за товари, доставяни с всякакъв вид транспорт – включително по вода.

Значение съгласно Incoterms®: При EXW пратките почти всички задължения се поемат от купувача. Те се прехвърлят на получателя в момента и на мястото на изпращане на пратката.

Продавачът осигурява прехвърлянето на стоките на купувача на уговорено място.

Купувачът организира изцяло доставката от мястото на товарене, включително основния транспорт, и носи всички рискове от момента на приемане на стоката от продавача. Това включва митническото освобождаване за износ.

Значение съгласно Incoterms®: При FCA (Франко превозвач), FAS (Франко протежение на кораба) и FOB (Свободно на борда) основният транспорт не се плаща от продавача, а стоките се прехвърлят на място, уговорено от страните в държавата на продавача.

Продавачът отговаря за митническото освобождаване на пратката за износ. Той доставя пратката до уговореното място за изпращане.

Купувачът отговаря за сключването на договора за основния превоз, за избора на превозвач или спедитор и следи разходите за транспорт. Той отговаря за митата за внос.

Значение съгласно Incoterms®: При CPT, CIP, CFR (Стойност и навло)& и CIF (Стойност, застраховка и навло) основният превоз се заплаща от продавача, но рисковете се прехвърлят, когато стоките бъдат предадени на първия превозвач. Две от тези условия задължават продавача да застрахова стоките в полза на купувача.

Продавачът отговаря за сключването на основния договор за превоз, за избора на превозвач или спедитор и следи разходите за транспорт. Той организира доставката на стоките до мястото на товарене за основния превоз, където рисковете се прехвърлят на купувача. Той отговаря за митническото освобождаване за износ.

Купувачът носи риска при повреда или загуба на товара по време на основния превоз. Също така разчита на продавача да предостави правилната информация на основния превозвач. Той отговаря за митническото освобождаване за внос.

Значение съгласно Incoterms®: Така наречената група за "пълна доставка" включва DPU (Доставено на уговорено място, разтоварено), DAP (Доставено на уговорено място) и DDP. Повечето разходи и задължения се поемат от продавача и се прехвърлят на купувача при получаването на стоките в държавата на дестинацията.

Продавачът отговаря за сключването на основния договор за превоз, за избора на превозвач или спедитор и следи разходите за транспорт. Той организира доставката на стоките до мястото на товарене за основния превоз, където рисковете се прехвърлят на купувача. Той отговаря и за митническото освобождаване за износ, а също и за вноса при DDP.

Купувачът отговаря за разтоварването на стоките в точката на прехвърляне на товара (освен при DPU).

FAS (Франко протежение на кораба), FOB, CFR и CIF са предназначени за превоз по море или водни пътища. Ако тези условия са договорени, продавачът е длъжен да представи товарителница/коносамент или друг документ за морски транспорт при доставка.

Логично е те да не се използват, ако вашата пратка няма да се транспортира на баржа или кораб по време на международния етап. Другите Incoterms® могат да се използват за морски, въздушен и железопътен транспорт.

Правилата Incoterms, специфични за превоз по море и водни пътища, обикновено предполагат, че морският превозвач е трета страна. В случай на чартър на кораб страната (купувач или продавач), наемаща кораба, ще се счита за превозвач. Основното, което трябва да бъде уточнено между страните, е отговорността за натоварването и разтоварването на товара от кораба.

Основният етап на транспортиране и превозът по вътрешните водни пътища включват не само времето, през което вашият контейнер или палети са на кораба или камиона: те включват също така и проследяването на товаро-разтоварния процес и целостта на товара по време на цялото пътуване.

Нека разгледаме конкретен пример за доставка на малотрайни стоки. Ако продавачът притежава част от необходимото оборудване и/или има достъп до експерти, които могат да транспортират подобни стоки на дълги разстояния (специално обучени служители, хладилни контейнери…), а купувачът – не, би било разумно отговорността за управлението на транспорта да се възложи на продавача съгласно DAP (Доставено на уговорено място).

Най-общо казано, изборът между условията на група F, C или D може да бъде направен въз основа на способността на продавача или купувача да сключи най-изгодния договор за превоз. В някои държави продавачът или купувачът може да са задължени по закон да използват национална корабна линия.

И накрая, кой има най-добра възможност да наблюдава и контролира разходите за забавяне, задържане и съхранение? Позволете на вашия спедитор да ви даде контрол над веригата на доставките. 

Запознайте се с нашите разяснения относно денгуба

Застраховайте вашите стоки. Като купувач, ако искате ясно да посочите в договора, че вашият доставчик отговаря за застраховането на стоките, подкрепете трансакцията със съответните Incoterms® за товара: изберете CIF или CIP (Превоз и застраховка, платени). Посочете директно в договора кои рискове трябва да покрива застраховката.

При международната търговия митата за износ обикновено се поемат от продавача, а митата за внос се поемат от купувача. Освобождаването на стоките за внос или износ включва също така разрешителни и лицензи, необходими за регулаторното съответствие на вашата пратка.

Следователно в определени случаи може да предпочетете да позволите на купувача да поеме отговорността за този процес както при внос, така и при износ, което е разрешено съгласно условията EXW.

Ако предпочитате продавачът да се погрижи за тези формалности в двата края на пътуването, изберете Incoterm® DDP (Доставено, мито платено).

Избрахте ли идеалния Incoterm за вашата пратка? Не забравяйте да посочите, че използвате издание 2020.

Знанието е най-добрият ви съюзник – уверете се, че познавате Incoterms®, за да изберете най-подходящите условия. 

Вижте центъра за помощ за Incoterms®

Оставяйки теоретичните знания на заден план, трябва да си зададете няколко въпроса, преди да вземете решение. Коя от страните е по-вероятно да вземе правилните решения? Кой е най-добрият начин да се транспортира конкретният товар? Необходима ли е застраховка (установихме, че обикновено е нужна)?

Правилното място
За да сте сигурни, че се прилага правилният Incoterm, той трябва да бъде ясно посочен във вашия договор за продажба, използвайки следната структура:

[Selected Incoterms®], [Named location], [in accordance with Incoterms® 2020]напр. CIF, Long Beach, Incoterms® 2020

Incoterm условието е валидно само след като страните по договора определят град или пристанище. Посочете това местоположение възможно най-точно.

Правилната версия
Все още могат да се използват Incoterms® 2010, Incoterms® 2000 и дори по-стари версии на Incoterms®. Следователно, когато се определят условията за доставка, трябва да се посочи коя версия на Incoterms® се използва.

Incoterms® само посочват как транспортните разходи и рисковете се разпределят между продавача и купувача, както е посочено по-горе.

Правилата на Incoterms® не посочват цената, която трябва да бъде платена за стоките, нито метода на плащане.

Също така те не уреждат прехвърлянето на собствеността на стоките или разпореждането с нея в случай на нарушение на договора. Тези въпроси обикновено се определят изрично в договора за покупко-продажба или от приложимите закони. Освен това страните са задължени да спазват стриктно местното законодателство – то може да има превес пред който и да било аспект на договора за покупко-продажба, включително и избраните условия на доставка съгласно Incoterms®.

Фактурата за вашата пратка ще се използва като основа за определяне на нейната митническа стойност.

В резултат на това, ако в договора ви е посочено, че транспортът е договорен с условия EXW, фактура, в която се споменава доставка CIP, ще повдигне въпроси и потенциално ще забави освобождаването на вашия товар. Това е важно, ако във вашия договор не е посочено, че във фактурата могат да бъдат определени други условия за доставка или цена на стоките.

Правилата на Incoterms са създадени, за да осигурят обща референтна рамка за международни доставки и по този начин да улеснят глобалната търговия. Сега, когато вече важи новата версия, допълнителните усилия, вложени в комуникацията за определяне на конкретните условия на доставка съгласно Incoterms® ще бъдат възнаградени! EXW и FCA са чудесен пример.

Съгласно условията на FCA продавачът прехвърля стоките на превозвача или друго лице, посочено от купувача, директно в помещенията на продавача на друго уговорено място. В изданието от 2020 г. на правилата Incoterms® се определя, че купувачът трябва да информира продавача за периода от време или точната дата, на която превозвачът (или друга определена страна) трябва да вземе стоките.

За разлика от EXW, въпреки че условията на пръв поглед са подобни, FCA не установява задължението на продавача да уведоми купувача за готовността на стоките за доставка – оплакванията от купувача по този въпрос биха били неоснователни. Не рискувайте, уведомете клиента!